еп. 17 еп. 19

Бягството от затвора: Защо?

Знаете ли, че…

Вероятността да бъдете осъден и излежавате наказанието си в затвор е над 15 000 пъти по-голяма, отколкото да спечелите шестица от тотото.

Материалите по-долу допълват подкаст епизода
и разглеждани отделно са извадени от контекст.

Затвор

Причините

В зависимост от страната, в която се излежава присъдата, те могат да се различават: в развитите демокрации са едни, в изостаналите и недемократични държави – други. В цивилизования свят бягствата обикновено са породени от:

  • необходимостта да се видят членове на семейството;
  • нуждата да се разрешат проблеми извън затвора;
  • неприемането на присъдата;
  • проблеми със затворническата среда.

В условията на корумпирани, тоталитарни или просто изостанали режими причините основно са:

  • лошото състояние на затворите;
  • лошото отношение към затворниците;
  • бавната и корумпирана съдебна система;
  • актуалната ситуация със сигурността в страната; и
  • липсата на квалифициран персонал.

Сигурно могат да се посочат и други. Тук обаче си струва да се запознаем с една особена.

Специалният случай на Марк ДеФрист

Марк ДеФрист, 2014
FoundObjectFilms, CC BY-SA 4.0, via Wikimedia Commons

Марк е роден на 18 август 1960 г. От малък се проявява като дете-чудо. На 6 години разглобява и сглобява часовници и двигатели. Способен да построи или поправи почти всичко. Провежда сложни научни експерименти в дома си.

Баща му, който през втората световна война работи в разузнаването, го научава на тактиките за избягване, оцеляване и отбранителни техники, които Марк описва като партизанска война.

С годините уменията му растат. Той е просто гениален ум. Но… Всъщност Марк е болен от синдром на Савант – много рядка форма на аутизъм при която болният притежава изключителни способности в определена област, за сметка на други умствени увреждания включително невъзможност да общува с хора – параноя от контакт с непознати.

Спомнете си Рейнман, с блестящия Дъстин Хофман. Филмът е направен по действителен случай на болен от синдром на Савант. Прототипът на героя във филма е Ким Пиик.

Когато Марк е на 19 баща му почива. Завещал е на сина си комплект инструменти. Той отива в дома му и си ги взима, преди завещанието да е влязло в сила. И тук някъде започва трагичната му история. Неговата мащеха се обажда в полицията, с оплакване, че Марк извършва кражба. Когато полицейските коли пристигат, параноичният Марк хуква да бяга през задния двор, защото е убеден, че става жертва на правителствен заговор. Започва преследване. В крайна сметка е заловен. В него има оръжие, което той не е употребил, но това е допълнително утежняващо обстоятелство и резултатът е 4 годишна присъда.

Така започва една 39 годишна затворническа сага с 13 опита за бягство (седем от които успешни). И присъдата му расте. 27 от тези години Марк прекарва в изолация. Без да е извършил тежко престъпление! Той намира начин да чупи прангите на ръцете и краката си, да се измъква от усмирителните ризи, да „съблича“ бодливата тел, да срязва железните пръти, да подкарва автомобили без контактен ключ, да направи пистолет от паста за зъби. Той запомня шаблоните на ключовете и ги възпроизвежда от метални отпадъци – може да направи ключ, за всяка ключалка в Америка. Медиите го наричат Худини от Флорида.

И затворниците и пазачите го мразят, защото ги кара да се чувстват тъпи. Подлаган е и от двете страни на издевателства. И Марк не може да направи нищо, освен да продължава да изобретява. В леки нощи, ще пие домашно приготвен алкохол и ще слуша станция за класически рок на преносимо радио, което е направил и крие в мазето. На снимки от този период лицето му е хлътнало, оцветено само от концентричните синини от битки със затворници и надзиратели.

Марк има и приятели. Непознати, които знаят за него от медиите и му пращат писма. Той им връща хартиени самолетчета, на които се подписва като Магьосника. Така се запознава и с Бони, с която през 1994 ще се сключат брак.

През цялото време адвокатите му пледират, че той не попада под ударите на закона заради заболяването си. Четирима психиатри казват, че той е психично болен и не може да бъде съден. Петият обаче е убеден, че симулира и с това го обрича на живот в затвора, без да е извършил тежко престъпление. 30 години по-късно същият този психиатър ще направи повторно изследване и ще признае, че е сбъркал. През 2014 режисьорът Габриел Лондон прави документалния филм Животът и умът на Марк ДеФрист. Адвокатите на Марк предоставят резултатите и филма на комисията за предсрочно освобождаване.

10 дни свобода

През 2016 г. комисията заличава 70 години от присъдата на Марк и издава предварителна дата на освобождаване. Марк е освободен на 5 февруари 2019 г. Два дни по-късно е настанен в „преходен дом“ за немощни, бездомни, наркозависими, психично болни или условно освободени.

Уви, сагата не приключва.

На четвъртия ден в урината му са открити следи от амфетамин. Започва процес за отмяна на условното му освобождаване. За пореден път адвокатите му отправят призив за снизходителност. Те молят да му бъде осигурено подходящо лечение и грижи за състоянието му, което сега включва тежка наркомания, развила се по време на затвора – един траен опит за бягство.

Първоначално Марк е оставен в пробационната служба на окръг Сан Хоакин. Въпреки че адвокатите му са оптимистично настроени за бързо повторно освобождаване и втори опит, жалбата им е отхвърлена. От 20 януари 2022 г. Марк ДеФрист остава в затвора във Флорида.

Снимката с Бони е направена минути преди да се предаде. Не плаче. Взира се в камерата, вече спокоен старец, със знаещ поглед и полуусмивка на устните.