еп. 13 еп. 15

Дервишите – мъдростта отвъд танца

Знаете ли, че…

За разлика от Хитър Петър, Натрадин Ходжа е действителна личност, бил е дервиш, писател и най-важното – истински тарикат.

Материалите по-долу допълват подкаст епизода
и разглеждани отделно са извадени от контекст.

Дервишите – мъдростта отвъд танца

Елиф Шафак, която събуди света за Румѝ и Шамс

Елиф Шафак
Елиф с книгата „Любов“
(„40-те правила на любовта“)
Publicity shot by Ebru Bilun,
released by Michael Radulescu of Rusoff Agency,
the literary agency for the subject,
CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Common

Елиф е не само красива и талантлива. Тя е жена със смела гражданска позиция по редица щекотливи за турското общество теми: права на жените, малцинства, свобода на словото, арменски геноцид. Изявен критик на Ердоган и неговия режим. Редовно разследвана и съдена от властите за всичко това.

През 2009 нейният седми роман „40-те правила на любовта“ предизвиква истински фурор.

По време на своята втора лекция в TED „Революционната сила на разнообразната мисъл“ през 2017 Елиф събира сили да признае, че е бисексуална.

В същата година става четвъртият автор, поканен да участва в проекта „Библиотека на бъдещето“.

През 2018, по време на церемонията, на която Елиф предава ръкописа си, озаглавен „Последното табу“, инициаторът на проекта Кейти Патерсън признава публично: „Идеята за Библиотеката се роди именно заради твоите творби.“

Елиф чете от „40-те правила на любовта“ по време Световната нощ на книгите в Лондон.

1 легенда и 50 000 строфи поезия

Според легендата, минавайки през градския пазар, Руми чул ритмичните удари на златарските чукчета. В поредицата от удари, които чираците нанасяли, докато обработвали златото, той чул рефрена „ла илаха илла-ллах“ („няма друг Бог освен Аллах“), което го накарало да протегне двете си ръце и започне да върти в кръг при което изпаднал в транс (важд). Така възниква церемонията „сѐма“ и Мевлевийският орден на дервишите. 

Маснави
Mevlana Museum, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Музеят на Учителя Руми в град Кония, Турция, съхранява копие от шестте тома „Маснави“, датирани от 1278 – пет години след смъртта на великия поет и философ. Шестият том на тази несравнима творба на мистичната поезия е недовършен, поради кончината на автора.

По-долу публикувам мой превод на една от поемите на Руми, условно наричана

Едно прошепване на възлюбения.

Любящите споделят свят закон – 
Възлюбения свой да дирят.
И към Прекрасния 
се втурват през глава, 
като порой.

Да, всеки на Възлюбения сянка е –
каквото търсим, всъщност Той го иска, 
и думите ни – Негови слова са.

Понякога към нашия Възлюбен
прииждаме като игрив поток.
Понякога сме тихата вода, 
във Неговата стомничка държана.
Понякога като в гърне кипим
и се преобразуваме във пара.
Това е на Възлюбения дело.

Той диша ми в ухото докато 
душата ми 
поеме аромата Му.
На моята душа душа е Той – 
нима възможно е да се измъкна?
А и защо на този свят душа 
би искала да бяга от Възлюбен?

Ще разтопи така Той гордостта ви,
че в кичур тъничък ще ви направи, 
но вие не продавайте за нищо на света
дори едно едничко снопче Негова коса.

Претърсваме и тук и там за Него,
докато Той е точно срещу нас.
Седим един до друг и питаме го:
„Възлюбени, Възлюбеният где е?“

Достатъчно с въпросите такива!
И нека отведе ви тишината, във същината на живота.

Че всичките ви приказки са нищо,
сравнени със прошепване едно,
прошепването на Възлюбения.

И един цитат от Шамс

Вселената е завършена същност. Всички неща са свързани едно с друго чрез невидими конци. Не разбивай ничие сърце, не гледай със снизхождение по-слабите от теб. Нечия тъга от другия край на света може да накара целия свят да страда; нечие щастие може да накара целия свят да се усмихне.

Шамс от Табриз – философ, учител, приятел, съмишленик и духовен катализатор на Руми

Честър Карлсон, който ни научи да ксерографираме

Честър Карлтън
Честър Карлтън (1906-1968) с устроството, позволило му първия успешен тест.
Снимка: WCSA

На десет години Честър създава „вестник“ наречен „Това и онова“, написан на ръка и раздаван на съучениците му по списък. Вече в по-горните класове Честър работи, за да помага в издръжката на бедното си семейство. Поради това завършва гимназия с година по-късно. Още от това време (двадесетте години на миналия век) интересът му е във възможността да се копират документи. Успява да запише колеж, но образованието му, макар и не много скъпо, не е по силите на семейството. Работи на три места. Завършва с не особено добри оценки и с дълг от 1500 долара. Издължава се с работа.

Макар, че любовта му са графичните изкуства и печатането, записва да следва право. Решил е, че ще му е от полза, когато направи откритие и трябва да защити патента си. Преписва книгите по право от Нюйоркската обществена библиотека, защото няма пари да си ги купи. От тази непосилна работа получава артрит. Болките в ръката обаче само го амбицират да създаде копирна машина.

Провежда химически опити в дома си, предизвикали не един пожар. На 22 октомври 1938 прави първия си успешен опит върху стъкло на микроскоп. Резултатът:

Първият фотокопиран текст
Първият фотокопиран текст

Следват години на усъвършенстване. В края на 1946 успява да привлече интереса на военните. На 22 октомври 1948, точно 10 год. след първия успешен опит прави първото публично съобщение за ксерографията – термин образуван от гръцките думи ксерос – сух и графеин – писане – и отговарящ на създадената технология. През 1949 е създадена първата машина Ксерокс.

Едва през 1961 технологията и машината са усъвършенствани достатъчно, за да може Честър да си отдъхне, че е постигнал мечтата си. Излиза първата разпознаваема като съвременна копирна машина Ксерокс 914. Това е кулминацията на делото на живота му. Честър е на 55. Остават му още 7 години. През тях той печели по 1/16 от цента за всяко копие на Ксерокс, направено по света.

През 1968 списание Форчън класира Карлсън сред най-богатите хора в Америка. Това е месеци преди смъртта му. Каква е изненадата на списанието, когато получава следното писмо от него: „Вашата оценка за нетната ми стойност е надвишена със 150 милиона долара. Аз принадлежа в групата от 0 до 50 милиона.“ Това се дължи на факта, че Карлсън от години тихо, без шум раздава по-голямата част от богатството си. Отдавна е казал на жена си, че оставащата му амбиция е „да умре беден човек“. И го прави. Раздава за благотворителни цели това, което е натрупал с толкова труд и мъки през целия си живот.

Почива на 19 септември 1968 год., погребан скромно от най-близките си.