еп. 7 еп. 9

Реална ли е действителността?

Знаете ли, че…

Вероятно живеем в симулация и ако успеем го докажем, симулаторът може да ни дръпне шалтера, защото му проваляме експеримента.

Материалите по-долу допълват подкаст епизода
и разглеждани отделно са извадени от контекст.

Реална ли е реалността

Подготовката на тази тема съвпадна с премиерата на поредната част от филма на Лана Уашовски „Матрицата: Възкресения“. Това впрочем е всичко, което може да се каже за филма и затова продължаваме с по-сериозните неща.

От трите разгледани в подкаста сценария за нереална реалност внимание заслужават два.

Нашият мозък ли създава дрешката на реалността?

По-долу може да се насладите на професор Доналд Хофман, който отговаря на един голям въпрос: дали изживяваме света такъв, какъвто е… или такъв, какъвто ни е нужен да бъде? В една шокираща беседа той разказва как умовете ни конструират действителността за нас. За ваше улеснение съм я превел на български.

Приятни минути!

Част от симулация ли сме, с която ще изчезнем, ако я изключат?

„Как може физиката да издържи на истинското си величие, освен чрез нова революция във възгледите, която понижава всичките ѝ минали революции? И когато дойде, няма ли да си кажем: „О, колко е красиво и просто! Как сме могли да го пропуснем толкова дълго!“

Джон Арчибалд Уилър (1911-2008)

А сега няколко думи за автора на горния цитат.

Джон Уилър

Джон Уилър
Джон Уилър
Credit: Ulli Steltzer,
courtesy AIP Emilio Segre Visual Archives.

Той е причината да сте чували за „черна дупка“ и „червейна (червеева) дупка“.

Известен с умението си да вдъхновява с радикални, провокативни въпроси и да обяснява същността на сложните физични теории с прости думи. Като например елегантното му обяснение на ключовата идея в Общата теория на относителността:

„Време–пространството казва на материята как да се движи; материята казва на време–пространството как да се огъва.“

Той е този, който през 1990 изказва предположението, че информацията е фундаментална за физиката на Вселената.  Според тази „it from bit“ доктрина всички физически неща имат теоритично-информационен произход а вселената ни е с участие. Какво значи това? Това значи, че всички ние и вероятно други съзнателни наблюдатели във вселената сме създателите, или поне тези, които правят вселената проявена.

А ако мислите, че по-щуро нещо от това не може да има, ето ви още една негова хипотеза: Във вселената има само един електрон (респективно – позитрон), а всички електрони и позитрони, с които смятаме, че е пълен всемирът, са всъщност прояви на тази двойка, която се движи напред-назад във времето.

Стига толкова, да не прегреете.

Ник Бостром

Ето и философът, който през 2003 разбуни умовете на човечеството с „Аргументът за симулация“ – шведският учен Ник Бостром. Следният линк води към оригиналния текст на документа „ЖИВЕЕТЕ ЛИ В КОМПЮТЪРНА СИМУЛАЦИЯ?“.

Ник Бостром
Ник Бостром
Future of Humanity Institute, CC BY 4.0,
via Wikimedia Commons

А самият аргумент гласи:

Поне едно от следните твърдения е вярно:
(1) Човешкият вид е много вероятно да изчезне, преди да достигне стадий на „постчовешки“;
(2) Която и да е постчовешка цивилизация е изключително малко вероятно да проведе значителен брой симулации на своята еволюционна история (или нейни вариации);
(3) Почти сигурно живеем в компютърна симулация.

От това следва, че вярата, че има значителен шанс един ден да станем постчовеци, които изпълняват симулации на предци, е погрешна, освен ако в момента не живеем в симулация. Обсъждат се и редица други последици от този резултат.

Линкът по-долу води към страницата с дебата, който последва документа. Аргументът продължава да привлича голямо внимание. На страницата ще намерите и научни статии коментиращи, разширяващи или критикуващи оригинала, както и някои отговори на автора.

Аргументът за симулация